От три години поех по пътя на промяната. Това по някакъв начин съвпадна и с поемането на предизвикателството, наречено докторантура. Таза каузата по някакъв начин се припокри с науката. Двете вървяха заедно. И все още вървят.
До момента има три статии, посветени на темата и на нашата образователна игра. Това са статиите „Създаването на образователната игра „Пътят на промяната“ и „Резултати от проекта „По пътя на промяната“, финансиран от Столична община, издадени в списание „Българска наука“, както и статията „Емоционална интелигентност чрез игра в контекста на пътната безопасност“, издадена в списание „Механика. Транспорт. Комуникации“.
През юни 2025 година се проведе и публичната защита на дисертационния ми труд „Формиране на личностен опит чрез преживяване – вариативни приложни стратегии в дейността на съвременния педагог“. В рамките на емпиричното проучване беше доказано, че образователната игра работи и въздейства върху нагласите на подрастващите спрямо темата път и пътна безопасност. В този текст няма да описвам получените резултати и направените изводи. Искам да остана вярна на себе си (останах такава дори и пред научно жури😊) и да споделя част от емоциите, които имах възможност да изживея съвместно с учениците, участвали в работилниците. Ето някои послания:
- Добре, ние ще се замислим. И после какво? / (ученик от 144-то СУ)
- Постоянно мрънкаме, но в същото време си и мълчим! / (ученик от 144-то СУ)
- Такива неща трябва да учим в училище! / (ученичка от 18-то СУ)
- Моля Ви, кажете в Министерството, че искаме такива неща да учим! / (ученичка от 18-то СУ)
- От мен зависи дали ще следвам себе си или ще правя, каквото ми кажат приятелите. / (ученик от 132 СУ)
- За нас има само три карти – среда, силата на личния пример и огледалото. / (ученик от 132 СУ)
- Не мисля, че нещо ще се промени. Възрастните не искат да се променят! (ученичка от 132-то СУ)
- Играта е за всяка една възрастова група. / (ученичка от 18-то СУ)
- Не мисля, че играта е подходяща за нас. Играта трябва да е за възрастните! / (ученичка от 132 СУ)
- Новото за мен може би беше чувството за вечност. Не се бях замисляла от този ъгъл. / (ученичка от Увекинд)
- Нашето образователно пространство няма нужда само и единствено от уроци, в които ние зубрим и четем даден материал, а от визуални уроци, в които да участваме и да се чувстваме съпричастни. / (ученичка от Увекинд)
Тези изказвания показват, че в рамките на нашите работилници учениците са се замислили, осъзнали са някои неща и биха променили нещичко в начина си на мислене, в своите нагласи.
Тези изказвания, тези срещи, тези думи, тези споделяния … Те са … Те са …СМИСЪЛЪТ.
P.S. Снимката е от публичната ми защита в Ректората на Софийски университет.
Текст: Румяна Георгиева
