Кой е най-големият враг на превенцията?
Най-големият враг на превенцията е ежедневието. Защо ли? Защото бързаме. Защото ежедневните задачи превземат мислите ни. Защото се оставяме да бъдем погълнати от въртележката на живота.
Обаче… обаче от друга страна темата за превенцията ни е важна. Тя работи за това да вземем мерки предварително, така че лошото да не се случи. Като например с пътя. Целта е всъщност да научим децата си предварително на правилното поведение. Да научим децата си да ценят живота и да преценяват риска. Да разговаряме предварително. Да отделяме време.
Обаче… обаче какво се случва? Казваме, че темата ни е важна. Повтаряме като лозунг колко важна е превенцията. Но… в ежедневието някак си нямаме време за нея. Около нас се появяват толкова много неща, които точно в този момент са по-важни и неотложни. Контролното по математика. Родителската среща. Срещата в МОН. Теста по немски. Много неща се оказват много по-важни.
И после… Нещо се случва. Някъде. На някого. На някое дете. Някой страда. Всъщност много хора страдат. И всички рязко започваме да намираме решения. Сещаме се и за тази дума. За превенцията. Вдигаме глава и скандираме как ще направим и това, и онова в името на превенцията.
После ни минава. Отърсваме се от ужаса. И отново се оставяме ежедневието да ни завърти. И отново я забравяме. Нея – превенцията.
Нещо не е наред. Вътре в нас. В начина ни на мислене. В начина ни на мислене за истински важните неща. Може би никога не е било наред. Може би няма и да бъде. И все пак – как ще научим децата си колко важна е превенцията, когато самите ние не показваме, че е така?
P.S. Снимката към този пост е част от една кампания за превенция – „Дари послание“. Деца рисуваха картини на тема пътна безопасност с послания към обществото. Авторът на тази прекрасна рисунка е 10-годишната Ваня от с. Филиповци😊.
Текст: Румяна Георгиева
