ПОЛИТИКА ЗА РАБОТА С ДЕЦА В СДРУЖЕНИЕ „ЦЕНТЪР ЗА УЧЕНЕ ЧРЕЗ ПРЕЖИВЯВАНЕ“

1. Основни принципи
1.1. Екипът на Сдружението цели да осигури безопасна и ефективно контролирана среда за всяко дете по време на наши програми
Защита на всички деца от физическо, емоционално, сексуално насилие или незачитане на правата, с фокус върху стабилността и специфичните нужди на подрастващите.
Да гарантира, че децата са в среда, отговаряща на нуждите от безопасна и ефективна грижа.
1.2. Сдружението работи за защита на децата от малтретиране, мобинг и агресия и разполага с процедури за предотвратяване на накърняването на детското здраве и развитие. Осигуряването на закрила обхваща много повече от елементите, описани в настоящата политика. Затова този документ следва да се прилага заедно с останалите правилници, процедури и инструкции.
1.3. Сдружението спазва Закона за закрила на детето и всички свързани закони, като отделя специално внимание на интересите на детето, в това число адекватното развитие, осигуряване на стабилност, разбиране на кумулативните вреди и поддържане на връзката между децата и тяхната общност и култура.
1.4. Сдружението работи с децата, родителите, външни партньори и цялата общност, за да гарантира здравето и безопасността на децата. Децата имат право на уважение и защита от всякаква форма на насилие.
1.5. Целият екип има законовото задължение да докладва всякакви съмнения, свързани с пряката безопасност, заплаха, уязвимост и кумулативна вреда спрямо поверените му деца на съответните органи:
Държавна агенция за закрила на детето
Дирекция за социално подпомагане
Министерство на вътрешните работи
1.6. За да предпазва децата и да подпомага тяхното здраве, Сдружението предприема следните стъпки и действия с цел спазване на правилника:
Създава среда, която поощрява развиването на положителна самооценка у децата.
Поощрява децата да развият чувство за независимост и самостоятелност по съобразен с възрастта им и нивото им на развитие начин.
Осигурява безопасна и сигурна среда за всички деца.
Винаги изслушва децата и уважава тяхната индивидуалност.
При нужда споделя информация със съответните органи.
1.7. Служителите се задължават да опазват и да защитават безопасността на децата, съзнавайки нашия дълг да разпознаваме насилието.
2. Обхват
Политиката обхваща всички методи, действия и задължения на екипа на с цел защитата на благосъстоянието и здравето на всички деца в нашите програми.
3. Видове насилие над деца
Признаците, изброени по-долу, не са категоричен признак за насилие над дете, но могат да помогнат на служителите да разберат по-лесно или да разпознаят потенциален проблем, особено ако дете демонстрира редица от тези симптоми или някой от тях е силно изразен.
3.1. Физическо насилие
Физическото насилие може да включва удряне, раздрусване, блъскане, отравяне, изгаряне, давене, душене или нараняване на детето по други начини. Физическа вреда може да бъде нанесена и чрез фалшифициране на симптомите или умишлено увреждане на здравето на детето от страна на родителя или отговорното лице.
3.2. Емоционално насилие
Емоционалното насилие представлява продължително емоционално малтретиране на дете, което причинява тежки и трайни неблагоприятни ефекти върху емоционалното развитие на детето. Това може да включва внушаване на детето, че то е безполезно или нежелано, недостойно или ценено само дотолкова, доколкото отговаря на нуждите на друг човек. Може да се изразява в неуместни за възрастта или нивото на развитие очаквания, наложени върху детето. Това може да включва често причиняване на страх или чувство на заплаха у децата или тяхната експлоатация и накърняване. Известна степен на емоционално насилие се наблюдава във всички форми на малтретиране на дете, въпреки че то може да се прояви и самостоятелно.
3.3. Сексуално насилие
Сексуалното насилие включва принуждаване или склоняване на дете или непълнолетно лице да участва в сексуални актове, независимо дали детето осъзнава естеството им. Тези актове може да включват физически контакт с проникване (в това число изнасилване и блудство) или без проникване. Това може да включва контакт без проникване. Може да включва актове без физически контакт, в това число включването на деца в гледането или създаването на порнографски материал, наблюдаване на сексуални актове или насърчаване на сексуално непристойно поведение у деца.
Този тип насилие е по-трудно за откриване, тъй като детето може да не показва физически признаци.
При този тип насилие е вероятно детето да показва крайни емоции. Признаците може да включват дистанциране от възрастния, който извършва насилието, затваряне в себе си, склонност към агресия или прекомерна привързаност с цел получаване на обич и внимание.
Това може да включва крайни методи на възпитание като продължително викане или унижаване на детето, лишаване от емоционална привързаност от родителя или налагане на неподходящи за възрастта или нивото на развитие очаквания върху детето. Емоционално насилие може да се прояви и като детето бъде свидетел на домашно насилие или злоупотреба с алкохол и наркотици от страна на отговорните за него възрастни.
Ако дете започне да говори на възрастен за евентуално насилие, е важно да не му се обещава пълна поверителност. Това обещание не може да бъде спазено. Жизненоважно е детето да има свободата да говори открито, да не бъде принуждавано и да не бъдат слагани думи в устата му.
3.4. Пренебрегване
Пренебрегването се изразява в постоянно незадоволяване на основните физиологични и/или психологически нужди на детето, което може да доведе до сериозното влошаване на здравето или развитието му. Това може да включва невъзможност на родителя или отговорното за детето лице да предостави пълноценно хранене, подслон и облекло; невъзможност за предпазване на детето от физическа опасност или вреда, или невъзможност да се осигури достъп до необходимите медицински грижи или лечение. Това може да включва и пренебрегване или незачитане на основните емоционални нужди на детето.
Разпознаване на насилие или пренебрегване:
Насилието или пренебрегването на детето е причинено чрез нанасяне на вреда или бездействие за предотвратяването на такава. Децата могат да станат жертви на насилие в семейството или в институционална или обществена среда: от хора, които познават, или, по-рядко, от непознати.
4. Процедура по докладване 
4.1. Ако служител има основание да подозира, че дете:
е жертва на физическо, сексуално или емоционално насилие, или
неговите нужди са постоянно пренебрегнати, подложено е на продължително насилие в семейството, има вероятност да бъде сериозно наранено или чрез действията си да бъде изложено на риск от сериозно нараняване
има вид на изоставено и/или лишено от грижите на възрастен, служителят следва да докладва своите опасения на Ръководителя възможно най-скоро. Информацията се предоставя на Ръководителя в писмена форма, като се използва Бланката за докладване на насилие над дете. Процедура по докладване съдържа информация за метода на докладване.
4.2. Служителите не трябва да оповестяват публично или лично предполагаемото или действително поведение на родителя или служителя.
4.3. Задължение на ръководителя е преценки дали има основание местните власти да бъдат информирани.
4.4. В случай на сериозен инцидент Ръководителят следва да уведоми следните държавни органи в срок до 24 часа:
Държавна агенция за закрила на детето
Дирекция за социално подпомагане
Министерство на вътрешните работи
6. Екипът:
съблюдава политиката
обучава и представя политиката пред колегите, които ръководят;
е запознат с останалите процедури, описани в настоящия документ.
7. Поверителност
Полагат се всички необходими усилия, за да се гарантира поверителността на всички замесени лица. Информацията се обработва и разпространява само когато това е наложително.
Цялата информация се съхранява на сигурно място с ограничен достъп за определени лица в съответствие със законите за защита на данните.