Как е възможно? Как е възможно нещо подобно да се случи?
Безспорно това са първите въпроси, които нормалният човек си е задал, след като е научил за жестокото убийство в Пловдив. Чувствата са неописуеми. Дискусии. Размисли. Постове. Един достоен съдия, който излиза публично с името и решението си.
Но пак – как е възможно? Как сме допуснали деца да стигнат до такова падение? До такава „морална нищета“ (Димитър Вацов)? До жестокост в един нацистки формат? До всякаква липса на човечност и духовност?
Не мисля, че обвинението на който и да е министър или правителство е редно. Не мисля, че този ужасяващ случай трябва да се политизира. Нашата реалност е резултат на множество правителства, на множество години, политики или по-скоро липсата на такива. На този фон твърдението на председателката на учителския синдикат Янка Такева, че българското образование е на едно много добро ниво, звучи абсурдно. Българското образование. Забравило думичката „възпитание“. Отдадено на академизъм, успехи и оценки. Желаещо да учи съвременните деца на предмети като “Религия и добродетели“ (Убедена съм, че решенията в образованието се взимат много често от хора, които нямат абсолютно никаква представа какво се случва в една съвременна класна стая и какви са съвременните деца.)
Как е възможно? В 21 век, в Европейския съюз, в демокрация? Как е възможно от близо 12-15 човека нито един да не предотврати? Тук спирам с въпросите, защото отстрани сега е много лесно да намираме виновниците и да спорим, и говорим до безкрай.
Духовен ужас. Това е чувството, което изпитах от това събитие. Чувство, изпитано от мен в целия ми съзнателен живот само веднъж – при посещението на Аушвиц. Тогава си мислех, че не мога да си представя, не мога да проумея как човек е способен на такива деяния и издевателства.
И ето. Видях. Способен е. И то на какво! Но не е само това. Видях, че на такива деяния са способни деца!!! Ето това е големият ужас! Как едни деца са се превърнали в оскотели същества, радващи се на нещастия и кръв. Самият акт на снимката… По-добре да спра, защото …
Провалът на образователната ни система. Случилото се в Пловдив е именно доказателство за този провал. За провала на учителите, на родителите и съответно на техните деца. За провала на нас възрастните. Тези ние, които имаме интелектуалния ресурс и инструмент да забележим нередностите и да ги предотвратим, отстраним. Тази част от ние, която не го е направила и е затваряла очи през „лицата на насилието“ (Светла Гогова).
А сега накъде? Към Терминал 1 или 2? Към …?
Аз лично не съм намерила отговора. Не, всъщност съм го намерила: Ще се боря!
P.S. Изборът на снимка за този текст се оказа трудна работа. Затова и избрах снимка от входа на Аушвиц – най-безнадеждното място на света. Там, където пише, че трудът те прави свободен. Не, не е вярно! Единственото нещо, което те прави свободен е … добротата.
Отивам да я търся.
Текст: Румяна Георгиева
