Става въпрос за нашия нов свят, за нашата нова реалност. Свят, в който ни се налага да се променим и да … свикнем. Да свикнем с какво, ще се попитате Вие. С пластмасата, с боклуците, с мръсотията.
Преди време бяхме в любимата ни Гърция. Гърция, която винаги ни е привличала с чистото си море, с прекрасните си плажове. Тя отново си беше там. Тя си е там. Красива, но и променена по своему.
Попаднахме на див плаж (от онези … красивите). Красив и същевременно изпълнен с пластмаси и боклуци. В началото направихме наивен опит да изчистим. По някакъв начин се оказа невъзможно. Боклуците бяха много, твърде много.
В даден момент осъзнах, че това вече не е моята Гърция. Не е тази Гърция, която помня и в която се влюбих по някакъв начин. И самите ние като че не бяхме ние. Вече не бях аз – човекът, който не търпи мръсното около себе си. Наложи се да го приема. Наложи се да свикна.
Така неусетно се превърнахме и се превръщаме в свикващите хора. Наложи се да свикнем с пластмасова бутилка, мрежа, капачка, буркан, … Защо го пиша ли? Защо го пиша тук?
Защото една от нашите каузи е да припознаем природата като свой дом и да започнем истински да я пазим. Ама не да чакаме Щатите, Китай и някакви си други държави да вземат някакви си грандиозни решения. А да видим какво можем да направим ние. Днес, тук, сега. За да не свикнем. За да не свикваме.
А Вие как мислите? Мислите ли, че можете да направите нещичко за природата? Мислите ли, че нещо зависи от Вас??
