И така този месец издадохме нов вариант на образователната игра „Пътят на промяната“, предназначен за родители и техните деца. В основата на нашата идея е чрез игра децата да се възпитават в правилни нагласи по отношение на поведението си до и на пътя. В основата на играта е и замисълът родителите да се замислят над своето поведение и отношение по темата, да излязат от стереотипа на мисленето, воден предимно от „аз всичко си знам“. Дали наистина ние – възрастните, ние – родителите, всичко си знаем? И ако е така, защо тогава отново ние – възрастните – допуснахме пътната ни реалност да бъде такава, каквато е? Или отново ще се оправдаем с властите, институциите, държавата, полицията, с другите??
Спирам. Този текст в крайна сметка няма за цел да разобличава. Той има за цел да покаже друга гледна точка към проблема. Както пише Фредрик Бакман в една от своите книги „Някой ще бъде виновен. Ние.“ Тук можем да открием един ключов аспект в нашата концепция – мисълта, че нещо все пак може да зависи и от самите нас. И от самите нас като родители. Как да очакваме децата ни да спазват правилата, когато самите ние не го правим? Как да очакваме децата ни да вярват в ценността на човешкия живот, когато със своите собствени постъпки ние правим обратното – не им слагаме колани, самите ние караме без каски и т.н.
Как??
Образователната игра „Пътят на промяната“ работи в посока осъзнаване и осъзнатост. В посока поглед към самия мен. Припомняне на една позабравена дума. Думата самосъзнание.
