Тази година започна за мен по-особено. Тази година започна със сбъдването на моя отдавнашна мечта – мечтата да отида в Патагония. Когато преди време я споделих с човека до мен, първия въпрос, който получих, беше защо точно Патагония. Всъщност нямах някакъв конкретен отговор. Мисля, че ние – човеците – си избираме някакво кътче от планетата, харесваме си го и му придаваме някакъв специален смисъл за нас самите. Така и аз, гледайки предавания за тази част от планетата, се оставих да се влюбя в това място и да поискам да го посетя.
Мястото не ме разочарова. Красивите страни, които му бях приписала в мислите си, напълно отговориха на действителността. Това е мястото на нашата планета, където съществува основно дива природа. Където навсякъде има живот. Където животът направо кипи и блика. Където цветовете са толкова силни. Където има много дъги. Където ние – хората – сме по някакъв начин на гости.
Какво ми даде всъщност Патагония? По свой начин смисъл. Изключително силно усещане за природа. Желание почти постоянно да се усмихваш – радост, чиста и неподправена радост. Убеждение, че все още има дива природа на планетата. Нежелание да съм от страната на хората и разбиране, че там ми е мястото. Простор. Гледки – накъдето и да погледнеш, гледки, гледки и пак гледки. Планини и ледници със заснежени върхове и скали. Казах ли за цветовете? Толкова много цветове!!! Раят на птиците. Гуанакото. Кондорите. Фламингото. Птиците нанду. Пингвините. Безкрайността. Зеленината. Ледниковите езера с тюркоазен цвят. Долините и реките. Брястовите гори. Изсъхналите дървета. Символиката на намерените тук четирилистни детелини. Краят на света. Водопадите. Вятърът.
Една сбъдната мечта. Патагония – мястото, където…
Текст: Румяна Георгиева
