Не съм сигурна, че този текст ще е много позитивен, но със сигурност ще бъде искрен. Тази година имахме честта да бъдем съорганизатори по програма Еразъм и да проведем седемдневна програма „Train the trainer. Outdoors in Bulgaria“ в село Очин Дол съвместно с Инситута по преживелищна педагогика в Касел. Срещнахме най-различни хора от най-различни култури. Срещнахме най-различни гледни точки и прочити. Имахме весели моменти. Имахме трудни моменти (особено жегата, но не само). Имахме незабравими моменти. Имахме и уроци. За мен като организатор и тренер бих казала незабравими уроци.
Снимката е уловила един споделен и прекрасен момент❤️.
Но… Имаше и нещо, което не успях да споделя и да изкажа. Напрежение. Неувереност. Чувство за малоценност по някакъв начин. Някакъв вид потискане. Премълчаване (уж ми е кауза да се боря с него, пък аз си замълчах!). За пореден път осъзнах, че колкото и да искаш да дадеш, ако другият не е отворен да вземе, нищо няма да се случи. Осъзнах, че всеки, който иска да учи, види и открие; ще научи, ще види и ще открие.
Защо за мен текстът не е много позитивен? Защото … (май ще си остане в мен)…
Изключително съм благодарна на младия тренер от Института, с когото се запознах, с когото имах честта да работя и на когото имам чувството, че мога да кажа всичко. Който успя да отвори себе си за нашата кухня и култура, да потърси и намери хубавото в тях. На едно момиче с нежна душа, което по възможно най-деликатния начин ме водеше по пътя на нейния свят, на нейните искания и преживявания, по пътя на приемането. На едно друго момиче, което отвори очите и сърцето си и откри посланията на образователната игра „Пътят на промяната“ и което независимо от факта, че живее в страна без този проблем, намери ценното в нея. На същото това момиче, което търси и намира красотата навсякъде в света около себе си. На цялата група от сънародници, които по някакъв начин от първия ден почувствах като приятели. На дамите от други страни, които ми оставиха множество уроци, споделяния и послания. На момичетата от друга една бивша социалистическа страна, които ме зареждаха и презареждаха с позитивизъм. На мъжката част от различни страни, които имаха интересни интереси и споделяния от различните дрехи всеки един ден, през темите за приемането до хората с отворени очи за нашата страна. На царицата на кухнята:) (те всъщност бяха много царици:). На едно момиче, което с навехнат глезен успя да измине огромно разстояние. На момчето и момичето до нея, благодарение на които, ние – останалите – знаехме, че пострадалата е в сигурни ръце. На моето момиче, изградило вече нетърпимост към нередностите и лицата на дискриминацията.
На човека до мен.
Продължаваме по пътя на образованието. С пълното съзнание, че и на изток, и на запад, и на север, и на юг има отворени хора, има хора с предразсъдъци, има хора, слагащи на момента етикетите, има … всякакви. И че ние сме тези, които избираме дали да видим лошото или хубавото❤️!
Текст: Румяна Георгиева
