През месеците февруари и март проведохме три проактивни работилници с младежи от столичните 144-то, 18-то училище и от професионалната гимназия по механоелектроника. Равносметката за нас е изразена накратко в следните (перифразирани) думи на младежите:
- Как мога да стана доброволец при Вас?
- Ето такива неща трябва да учим в училище! Практически!
- Трябва да я направите тази игра с нещо като вицове и после да става ясно, че не е яко да се кара пил или ...
- Добре, ние се замислихме и сега ... КАКВО??
- Постоянно мрънкаме, но в същото време си и мълчим!
Успоредно с това бяхме на събитие, организирано от ЧУ „Увекинд“, озаглавено „Хоризонти за всички“. Там представях „Пътят на промяната“ през малка групичка. И … едната участничка разказа, че работи като психолог в провинциален град. И че работи с младеж, който ѝ е споделил, че баща му му казва, когато пие алкохол, да кара по-бързо, защото така е по-кратко време на пътя и шансът да бъде хванат от полицията е по-малък.
Това споделяне е, за да Ви убедим колко е важно да не спираме, да продължаваме и да вървим по Пътя на промяната.
