Наскоро бях в 144 училище (можете да ни видите на снимката:). Не мога да опиша какво е чувството, когато видиш младежите да разсъждават, да питат, да мислят. Едно момче разказа цяла история от перспективата на съвременен млад шофьор на пътя и с помощта на картите, на своя си език, стигна до това, че да се държиш така не е яко. Друго момче възкликна: Добре, ние ще се замислим. И после какво??? Накрая се стигна до репликата (дословен цитат): „Постоянно мрънкаме, но в същото време си и мълчим!“
Ако мислите, че „Пътят на промяната“ може да въздейства върху нагласите и да ги променя; ако мислите, че с тази инициатива ще помогнем повече граждани да са активни, да подават сигнали, да не мълчат; ако мислите, че това, което правим, е смислено и важно, … можете да ни подкрепите. Това е.
