През месец март проведохме първата работилница с деца от 6-ти и 7-ми клас от столично частно училище. Нашата равносметка накратко е следната:
- Децата се интересуват от това, което се случва на пътя;
- Децата искат да ни спрат! Нас - възрастните. Да ни спрат да бързаме, да си гледаме телефоните, докато шофираме, да ...;
- Децата имат какво да ни кажат и разкажат;
- Децата ...
Ами да - децата са бъдещето!
След това бях в друго училище (60-то) и работих с деца от 4б клас. В началото имах съмнения, че няма да разберат какво се иска от тях, но много скоро разбрах, че няма защо да се притеснявам. Децата имат мнение, децата осъзнават колко е важно да бъдем отговорни, децата са готови да споделят, да разсъждават. А къде сме всъщност ние - възрастните? Нашето място е пред, до и с тях. А къде е мястото на „Пътят на промяната“? Според мен във всяко едно училище. А къде е моето място? Ще оставя този въпрос без отговор. Или пък НЕ! Отговорът може да бъде изразен и в помощ. Всеки може да помогне.
