Радвам се да споделя, че в началото на 2024 година проведохме първата проактивна работилница „Пътят на промяната“ с младежи от столично училище. Какво стана?
Много неща. От липса на интерес при някои до реплики при други, които се запомнят и които мога да кажа, че се радвам, че съм чула. На въпросите „Коя информация беше нова за вас?„ и „Научихте ли нещо ново?“ също имаше разнопосочни отговори. Аз ще спомена само някои от тях. Например Чувството за вечност или пък Статистиката. Или пък информацията за пластовете асфалт на ремонтираните магистрали. Или пък, че всички ежедневно сме премълчавали някакви неща, мислейки си, че нищо няма да се случи, че няма как нещо да се случи точно на нас.
Да. Работата с младежи никак не е лесна. Те изглеждат някак си незаинтересовани. Някои от тях. Все едно ти казват: „Хайде, моля те, не ме занимавай с такива неща, аз всичко си знам...“ После пък виждаш онези другите, виждаш очите им, виждаш ги, че разсъждават, че се интересуват. Може би думата не е точно интерес, по-скоро, че им пука. Да, има ги тези младежи. Има ги:)
