Ето и нашето блиц интервю през Национална мрежа за децата
Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са създателите? Разкажете кой и какво ви вдъхнови?
Ние сме група съмишленици, обединени около идеята и желанието да променим нещо в заобикалящия ни свят, в съвременното общество, в системата и статуквото, белязали по свой начин редица поколения. В края на 2018 година се събрахме и решихме да създадем Центъра. Основните ни вдъхновители са добрите практики в Германия, където ученето чрез преживяване е широко използвана методика с най-различни типове групи.
В нашия център сме шест човека: Румяна Георгиева, Майа Антова, Орлин Илиев, Иван Георгиева, Любомир Иванов, Асен Ангелов. Всеки от нас е сертифициран инструктор по методите на преживелищната педагогика или outdoor educator – по-популярното понятие в Западна Европа. Организираме програми и тренинги за най-различни възрастови групи, основани на методиката на ученето чрез преживяване.
Кой е най–големият ви успех?
Най-големият ни успех засега е участието ни в проекта на читалището в село Кубратово „Интернет – необятен и опасен”. Проектът беше адресиран към младежи, нашето участие беше организирането на приключенското пътуване. Беше много силово, забавно и най-вече … емоционално. Надяваме се да имаме още много зареждащи срещи с млади хора, надяваме се и на още много много успехи.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство е да убедиш хората и организациите, че искаш да направиш нещо с цялото си сърце и душа и то не просто нещо – а едно дълбоко преживяване. Недоверието е една от основните спънки в обществото ни. Естествено е, че то си има и своите причини. Надяваме се с времето хората да ни разпознават все по-често като надежден партньор.
Какво е посланието на организацията?
Искаме светът да е по-добър … по-добър за всички…
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
На първо място бихме променили и преодолели липсата на толерантност в нашето общество. Забързани по своя път, тичащи и препускащи през живота си, много често нямаме усет за истинските стойностни неща. Бихме казали, че дори настоящата криза с Ковид 19 може да се възприеме по някакъв начин като опит на природата да ни спре. И за да не се отдалечаваме от казаното по-горе, споделяме виждането си, че в забързаността си много често не сме толерантни към другите, различните. Бихме искали да променим някои предразсъдъци, вкоренени в начина ни на мислене и на общуване. Бихме искали да сме по-свободни и по-добри.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Да. Вярваме, че всеки един от нас трябва да остави някаква следа след себе си на този свят. И много се надяваме нашата следа да е ярка и дълбока, да има смисъл, послания и много много споделени емоции.
