Преди време написах книгата „Ограда. Етюди от село“, подкрепена от издателство Ерго. Още имам няколко бройки😊. Книгата е посветена на войната по пътищата и на начина ни на мислене – начинът, който по някакъв начин ни води към тази война. Същият този начин на мислене, който постоянно подкрепя, засилва и утвърждава безкрайните стереотипи, с които сме се изградили като общество – отношението ни към различните, към така наречения слаб пол, към хората с различна от приетата за нормална сексуална ориентация, към …
И ето. В средата на 2026г., от близо 20 години в Европейския съюз, равноправни членове на Шенген и Еврозоната, ние сме си тук – на мястото, на което винаги сме си били. Организират се шествия „За“ и „Против“. Очевидно този текст показва, че аз вървя в шествието „За“. Но не спирам да си задавам въпроса защо хората са против? Как може човек с подобно различие да промени към лошо начина ми (ни) на живот? Как би могъл да застраши така нареченото традиционно българско семейство? И какво точно означава това? Ами че то в този „традиционен“ начин на мислене жените са поставени на по-ниско равнище. Често говорим в нашето общество за големия проблем с домашното насилие, с насилието и всички негови форми и изражения. Това дали също е „традиционно“? Стоп! Разбира се, че в семейството има хубави традиции, ценности. Като например доброта, уважение, толерантност. Но не са ли тези ценности общочовешки, за всички?
Във въпросното шествие, обявило се против София Прайд, едни до други крачат представители на църквата, музиканти … За мен те казват, че НЕ искат да виждат другите, НЕ искат да чуват гласа им. Че същите тези други могат да покварят нашите (техните) деца … Защо мислят така?
Страх. Всяване на всякаква несигурност. Езикът на манипулацията и на нейно величество Пропагандата. Езикът на внушението, на изопачаването. Какво ме бърка в крайна сметка кой с кого спи? Чувам думи като „Не ги харесвам“… Кой те кара да ги харесваш? Тук не става въпрос за харесване или нехаресване. Тук става въпрос за нещо съвсем друго.
Пак стоп!
Защо се страхуваме от София Прайд? Защото не сме дорасли като общество? Защо не ни харесва различието и по-конкретно точно това различие? (Връщам се към началото на текста си, където споменавам книгата „Ограда…“ – книгата, в която доказвам (за мен) връзката между начина ни на мислене, всичките ни предразсъдъци и войната по пътищата, качеството ни на живот…)
Демократичното общество расте, развива се, израства. Еднакво е към всички. То е на и за всички. Променя се. Към по-добро.
Дали пък пътят и надеждата за нас не са заключени и не могат да бъдат описани с една единствена дума? ПРИЕМАНЕ? Не! Думите всъщност са две. Втората дума е и най-важната, най-вечната, най-човешката.
Думата СВОБОДА.
Текст: Румяна Георгиева
